Конче мое

Бях потеглил със трабанта от Ямбол към Бургас,
обаче всички ме изпреварват от ляво с мръсна газ.
Отзад ми свирва намръщен чичко и маха със ръка,
ала трабанта не може всичко, макар че е кола.

Припев:
Ах, трабант, ти мой трабант, със теб напред вървим,
не ни е нужен друг вариант щом двама сме, нали?
Макар че всички към нас поглеждат с усмихнати очи,
кашонче мое, аз те обичам и даже ми личи!

Обаче виждам във дясно някой, че маха със ръка,
девойка мила, с усмивка плаха, очакващо сама.
Коли луксозни пред нея спират – ела, не се мъчи,
ала нещеш ли тя си избира в трабант да се качи.

Припев:
Ах, трабант, ти мой трабант, със теб напред вървим,
не ни е нужен друг вариант щом двама сме, нали?
Макар че всички към нас поглеждат с усмихнати очи,
кашонче мое, аз те обичам и даже ми личи!

Не помня вече какво се случи, бях тръгнал към Бургас,
а в гражданското се озовахме трабанта, тя и аз.
Усмивки, снимки, цветя, но ние на път потегляме,
сега трабанта се управлява от четири ръце!

Припев:
Ах, трабант, ти мой трабант, със теб напред вървим,
не ни е нужен друг вариант щом трима сме, нали?
Макар че всички към нас поглеждат с усмихнати очи,
кашонче мое, аз те обичам и даже ми личи!

изпълнява: дует “Шанс” (Кольо Пехливанов и Волен Митев)
текст: Тони Дачева, Кольо Пехливанов и Волен Митев
музика и аранжимент: Красимир Христов