1987-ма… Някои от вас може би дори още не са били родени тогава – в годината, в която на музикалната сцена в България се появи нещо ново, различно, непознато до този момент. Появиха се Тони Дачева и орк. „Кристал”. По-малките само са чували за онези времена, а по-големите сигурно с носталгия се връщат към тях – когато отвсякъде, ама буквално отвсякъде, звучаха хитовете на Тони и „Кристал”. Въпреки масовата си популярност, тогава тяхната музика беше тотален „ъндърграунд”, но като че ли колкото по-отричана беше от „разбирачите”, толкова повече хората я харесваха и слушаха. Сега жанрът, в чиято основа бяха те, вече изглежда по съвсем различен начин – не само от музикална гледна точка, но и като положение в обществото. А Тони Дачева продължава да е под светлината на прожекторите – вече 20 години на сцената. За заслужаващия огромно уважение юбилей ни напомниха нейни фенове – на нея също, разбрахме от самата Тони. Какво още ни разказа певицата, от която са се учили десетки от най-популярните изпълнители в последните години, можете да прочетете сами.

- Тони, наистина ли не беше изчислила, че тази година празнуваш 20 години на сцената?
- Честно казано – да, за малко щях да си пропусна юбилея. Имам една фенка – Ивка от Габрово, която е много активна във форума на „Планета”, пише там новини за мен (обажда ми се, разбира се, и получава информацията от първа ръка). Много искрена и истинска почитателка ми е. Тя ми напомни, аз не се бях замисляла, че стават 20 години. Това пък съвпадна с издаването на албума ми, така че и с него ще отбележим годишнината.
- Малко стряскащо звучат тези 20 години, а?
- Стряскащо е, ама са си 20… (смее се)
- Като се обърнеш назад, с какво си ги спомняш?
- Първо с един много голям епизод от живота ми, който премина с оркестър „Кристал” – хората, с които станах популярна. Малко с носталгия, със смесени чувства и емоции се връщам назад, защото наистина съм имала много хубави моменти с тях, може би едни от най-хубавите в живота ми: когато създавахме първите албуми, тръгнахме по концерти из цяла България, когато нямаше други изпълнители, когато бяхме първи и всички ни се радваха, защото откриваха един нов жанр. Бяхме сензация. И наистина сега, като се сетя, ми става малко жал за отминалите хубави години. Но пък за да бъда сега това, което съм, явно е трябвало да мина по този път. Според мен е било предначертано, това е била моята съдба и съм си вървяла по пътя.
- Имала ли си много трудности през тези години?
- Естествено, че съм имала – през много трудности и перипетии съм минала, през много моменти, в които съм искала да се отказвам. Даже и в самото начало ги е имало. Но тогава продължих благодарение на оркестъра, които много държаха на мен и ми помогнаха да се изградя и като певица, и като характер, и въобще като човек. Защото бях на 20 години, хал хабер си нямах от нещата още! (смее се) С тяхна помощ достигнах до сърцата на хората и публиката ме прие такава, каквато съм.
- А след това къде намираше сили и подкрепа?
- След десет години се разделихме с „Кристал”. И срещнах друг човек, с когото пък в началото не мислех въобще и не очаквах, че ще пеем заедно… Две три-години си бяхме само гаджета с Найден. Обаче – ето, че Господ си знае работата – изпрати ми човек, с когото пак станахме колеги. Като че ли така ми е писано, все да съм в тандем с някого, да не съм самостоятелна, а винаги да има някой около мен. Не знам какъв ще е следващият етап – вече изминаха десет години, откакто сме с Найден, не знам какво предстои! (смее се)
- Доволна ли си, че животът ти се е развил така, че си свързана с музиката вече толкова години?
- Аз никога не съжалявам за нищо в живота си. Всичко, което ми се е случило, е трябвало да се случи, защото така ми е било писано. И да се сърдя, и да съжалявам – това е. Да, има неща, които бих направила по друг начин, ако се върна назад, но просто такъв е животът, такъв е бил пътят ми.
- Откъде намираш хъс за работа след толкова време?
- Ох, аз знаеш ли каква съм! (смее се) Малко съм мързеливичка и все чакам някой да ме подтикне, не се напъвам. Преди, като бях с оркестъра, винаги те даваха идеите: „дай това да направим, дай онова”… И аз май съм свикнала да разчитам все някой да ме подбутва да правя нещо. Просто така се стекоха нещата – нито се оплаквам, нито се оправдавам, просто така ми е добре! (смее се)
Никога не съм се съобразявала с тенденции, с гонитби, да драпам, да бързам да правя нещо… Правя го тогава, когато смятам, че е дошло времето, когато усетя някакъв порив отвътре, а не по задължение.
- Явно ти е дошъл порив, защото разбрахме, че новият ти албум е вече готов?
- Да, последните детайли се правят във фирмата – обложка, ред на песни и т.н., и ще излезе в най-скоро време. Реших да го кръстя „Бяла лястовица”, защото така се казва една от песните в него, балада е, по текст на Свобода Даскалова. Исках заглавието да е на песен от албума и това най-много ми хареса.
- Това заглавие е и доста символично.
- Да, така се получи. Бялата лястовица е предвестник…
- А ти беше предвестникът на новия жанр.
- Ето, виж как всичко си идва на мястото! (смее се) Не съм планирала, че точно такава песен трябва да излезе, но Свобода Даскалова ми написа текста, точно когато се оказа, че празнувам юбилей. Сами се подредиха нещата по този начин.
- Не тази песен обаче, а друга избрахте за пилотна?
- Точно така, единствената ни дуетна песен с Найден в този албум – „Любовта за всичко е виновна”. Той участва с вокали и в още една много хубава патриотична песен, която се казва „Моята страна”. Тя е авторска, с македонско звучене. Найден намери текста в един вестник, издирихме мо¬мичето, което го е написало и така се роди песента. Искаше той да я изпее, но при смесването така се е получило, че моят глас звучи повече от неговия и де факто вместо аз да съм му вокал, се получи обратното! (смее се) Найден участва и с още една негова песен в албума, баладата „Тъга”. Аз съм включила две мои песни, които са излизали в компилации – „Не искам това” и „Почивна нощ”, а останалите са съвсем нови. Общо са 12 песни, като повечето са в средно темпо. Има и една по-бързичка, по-модерна, на Мартин Биолчев, а текстът е на Мариета Ангелова. На мен много ми харесва, пее се „Ти си стара дата в календара ми…” (смее се) Найден пък много харесва „Желязна обич” и „Сърце”. Включила съм и една народна песен за нашия град, за Ямбол – „Приказка за Диана”. Тя е много стара, изнамерихме й автора – един възрастен ямболия, Иван Танев, който много се зарадва като му казах, че искам да й дам нов живот.
- Като заговорихме и за Найден, да ви честитя наградата на публиката от фестивала „Бургас и морето”, която той спечели!
- Благодаря, много сме щастливи, защото песента, която представи Найден, наистина е много хубава. На Максим Горанов и Боби Даскалова е.
- Ти беше ли там?
- Бях и станах свидетел на всички панаири относно участието на Найден…
- А, и панаири ли е имало?
- Да, Ваня Костова нещо се съпротивляваше, обясняваше, че Найден е фолк певец и не трябва да участва, не му било там мястото и тем подобни глупости, които се изсипваха като отрова от устата й… И искам да ти кажа, че тази жена ми падна в очите много яко. Аз като я видях, я поздравих, а тя се засили към нас и започна да обижда Найден. А цялата работа е била, защото нейният син участваше в конкурса и тя до последния момент пускала някакви SMS-и за него, организирала и други… Ние не знаехме нищо, но 20 минути, преди да съобщят окончателния резултат, тя е разбрала, че Найден води пред сина й и затова явно се заяде с него.
- Много жалко.
- Много. Стана ми жал и за Максим Горанов. .. Иначе Найден е свикнал на такива неща, аз, честно казано, очаквах, че ако той стане първи, ще има много недоволни. Какво друго да очакваш на един поп фестивал? Найден Милков е колоритна личност и беше нормално да стане скандал… Но пък от друга страна пак ни направиха някаква реклама! (смее се)
- А вярно ли е, че ти ще имаш рецитал на фестивала „Пирин фолк”?
- Да, поканиха ме, даже днес си получих микса да чуя как са го направили. Преди това уточнихме песните – те няма да се целите в този микс, защото няма толкова време. Включили сме основно македонски песни, които съм пяла през годините, като „Бащината къща”, ще изпея и новата песен „Моята страна”.
- Ти никога не си участвала на този фестивал, нали?
- Никога, нали ти казах, че не съм по състезанията. Найден е по тях, така че аз си имам състезателен кон и залагам на него! (смее се) Може би му е от спорта, пък е и такава натура, обича да се състезава. Аз гледам по-леко да ми минава животът.
- В тази юбилейна година какво си пожелаваш?
- Най-вече да съм жива и здрава и, разбира се, успех на албума – дано почитателите ми си харесат поне по една от новите ми песни, аз затова съм го направила разнообразен, за да има за всеки по нещо.
- Значи това искаш да ти донесе бялата лястовица?
- Аз и в песента си казвам какво искам да ми донесе – когато я чуете, ще разберете!