- Тони, има ли за теб необясними неща?
- За мен няма необясними неща. Има невежество, породено от незнание. Като погледнеш, има много необясними неща, човек си задава много въпроси, на които търси отговор: защо има насилие, катастрофи, убийства, защо сме въобще на тази земя… Но за всяко едно нещо си има обяснение, стига човек да чете, да се интересува, да е любопитен. Много хора обаче си живеят ей така, не си задават въпроси, спокойни са си. Докато аз съм много любопитна.
- Какви въпроси си задаваш?
- Например каква ми е мисията тук, за какво съм дошла, дали правя това, което трябва да правя…
- Като един отговорен човек гледаш да си изживееш живота по най-добрия начин?
- Така е, но нали знаеш, че навикът управлява много неща в живота, особено на неразсъждаващите хора. А това е лошо, стадото е лошо. Човек трябва да се опитва да се открои, да остави диря – може би затова и аз съм се откроила като звезда за моите почитатели, защото съм дръзнала да пробия, търсила съм начин да изявя себе си, да направя нещо с таланта си.
- Като те слушам сега как интелигентно говориш… за мен е необяснимо защо преди години ти отказваше интервюта…
- Ще ти го кажа много интелигентно пак! (смее се) Първо, самото ми признание като певица от самото начало никога не съм го приемала насериозно. Може би не съм имала и такъв речник като сега, не съм била чела толкова неща. Бях и срамежлива – още си го имам това качество. Никога не съм искала да се натрапвам на хората непрекъснато да ми четат интервюта, да ми гледат снимки… Не го чувствам като потребност. Лошото е, че когато станеш известен, не те питат искаш ли да даваш интервюта, или не искаш. Хората просто очакват от теб да даваш, да се представяш подобаващо. Много неща се очакват от един известен човек, а не всеки ги притежава. Това, че си добър певец, не означава и че си добър оратор или че разсъждаваш правилно. Понякога тези неща са ме плашели. И не съм искала да съм непрекъснато в очите на хората. Искала съм чисто и просто да пея. И все още съм така – продължавам да получавам много покани за интервюта, но много рядко се отзовавам.
- Ето още едно потвърждение на тезата, че певиците не сте еднакви, не сте излезли от калъп…
- Абсолютно е така.
- Има твои колеги, които дават мило и драго да са постоянно в центъра на вниманието.
- Това е от начина на мислене, от начина, по който се възприемаш. За да се промени човек, трябва да промени представата, която има за себе си. Всеки защитава егото си. И собствената му значимост за него е на първо място. Не че това е лошо – човек трябва да обича и да уважава себе си, но когато се минат границите, тогава вече става смешно. Не мисля, че на всяка цена трябва да се драпа за слава. Тя идва от само себе си. При мен нещата така се случиха. Просто исках да пея, да се разбивам в тази насока, а славата си дойде като естествено продължение.
- Но и ти сигурно си се питала защо пък точно ти, какъв е този избор на съдбата точно ти да имаш този шанс?
- Просто така се случиха нещата – а те идват от намеренията ти, от мислите ти, от желанията ти. Но тези желания трябва и да се подплатят с нещо, да действаш, не само да мечтаеш. При мен в един момент нещата започнаха да се подреждат така, както съм искала. Не вярвам в случайности. Вярвам, че всичко е много строго организирано – няма необясними неща, няма случайности в този живот. Просто така е трябвало да стане.
- Ти имаш достатъчно дълъг стаж и можеш да обобщаваш, да гледаш на живота си и на кариерата си като на периоди. Има едно твърдение, че всичко в живота се развива спираловидно – има възходяща и низходяща част на спиралата…
- Силен е човекът, който успява да остане на ниво и да не спадне духом, точно когато е в низходящата част. Във всички сфери на живота е така, не само в нашата професия. Когато не се взимаш насериозно, нещата вървят – това е много яко правило. Може би това ми е била формулата на мен. Никога не съм искала нещо на всяка цена, не съм имала претенции. Оставяла съм нещата да се движат полека-полека, без много да напъвам…
- Търпение се иска за това обаче.
- Иска се – търпението е много голяма добродетел. Човек трябва да вярва в себе си, да е търпелив, добронамерен. Тези неща или ги притежаваш, или не.
- А успяваш ли, когато ти се случи нещо неприятно, да си научиш урока от него?
- Смятам, че още имам какво да уча. Хора сме, всички грешим, макар да знаем, че трябва да си взимаме поука. Имала съм много знаци, които са ми давани от съдбата в личния ми живот – че бъркам някъде… и съм повтаряла грешките си няколко пъти. Имам обяснение и диабетът ми дори откъде дойде. Когато тъпчеш на едно място и не си взимаш поука от уроците, трупаш негативна енергия в себе си, трупаш, трупаш… и в един момент тя избива на физическо ниво. Докарва ти някоя болест и тогава се сещаш, че някъде си бъркал, че трябва да промениш нещо в мисленето си, в нагласата си за живота.
- Кажи какво четеш, защото усещам, че си натрупала не само опит, но и знания?
- Аз чета много литература. Езотеричната ми е много вдъхновяваща и ми действа успокояващо. Много неща оттам съм научила, направиха ме по-мъдра, по-разсъждаваща за живота и за всичко, което ми се случва. Намирам отговорите и в книгите, и в живота – сама си виждам знаците, грешките, знам даже защо съм се спънала на пътя.
- За да не ти се случи нещо по-лошо?
- И това. В началото започват по-малките неща, после идват по-дебелите… (смее се)
- Някой автор и заглавие ще кажеш ли?
- Да, Уейн Дайър ми е любимият автор, на Паулу Коелю съм изчела всички книги, на Естер и Джери Хикс… Много са. Препрочитам ги по няколко пъти, това са настолни книги, учебници, а не романи, които да прочетеш веднъж и да захвърлиш.
- Какво мислиш за живота и смъртта?
- Мисля, че са един цикъл, който е неизбежен. Човек не трябва да се страхува. Аз вярвам в прераждането, в задгробния живот, в това, че човек тук, на земята, е на едно училище. И най-важното е да не ни е страх от нищо. Да вярваме, че нещата ще се случат, но имаме свободната воля да си променяме живота към по-добро – всичко зависи от нас и от нагласата ни. И животът, и смъртта, и абсолютно всичко е заложено в самите нас. Ние трябва да мислим
по-позитивно, да сме по-оптимистични. Защото животът е като огледало – каквото повикало, такова се обадило.
- Някакъв житейски пример можеш ли да дадеш?
- Аз мога цяла книга да напиша! (смее се) Например отвличането ми, за което всички знаят.Тогава бях много спокойна в началото и вярвах, че всичко ще е наред. Въпреки че се притесних, плаках, нормална реакция е – но вътрешно усещах, че нещата ще се оправят, че няма да е нещо сериозно. Просто такава нагласа имах.
- А любовта какво е?
- И за любовта мога да разбивам много теми. Няма случайни срещи, няма случайни връзки. Според мен Найден ми беше много добър учител, един от най-добрите. От него научих най-добрия урок в живота си – че първо трябва да обичаш себе си, да цениш себе си и достойнството си, а не да се прекланяш пред някой друг, да смяташ, че едва ли не е бог. И не само това. В една връзка винаги се опитваш да промениш другия – аз разбрах, че това е невъзможно. Можеш да промениш единствено себе си, да погледнеш нещата от друг ъгъл и да разбереш колко можеш да търпиш и да прощаваш. Във всичките си връзки човек допуска едни и същи грешки – това е най-лошото.
- Каза да търпиш ида прощаваш – за много хора това е едва ли не унизително, но за мислещите е най-голямата сила.
- Да, можеш да изживееш живота си и само с един човек, стига да се опиташ да намериш добрите черти в него, да изкараш доброто от него. Но това не винаги е възможно. Пак ти казвам – всичко се гради на егото на хората.
- А думичката „вина” съществува ли за теб?
- Това е лоша дума. Човек не трябва да се вини за нищо. Трябва да прощава най-напред на себе си и след това на другите. Няма нужда да носим такъв товар в съзнанието си като вина и страх.
- Ти сама ли израстваш, или си имаш някакво общество, хора, с които да споделяш и да вървите заедно?
- Наистина животът ме среща с много хора, които мислят по същия начин като мен – винаги така се случва. Но по принцип сама си чета и размишлявам, не отварям дума да разговарям на тази тема. Единствено сега с теб – надявам се, че няма да си помислят хората, че съм полудяла или превъртяла… (смее се) Здраво стъпила на земята съм, не съм някаква сектантка или религиозна маниачка. Абсолютно нормално мислещ човек съм.
- Аз мисли, че за много хора това, което ти казваш, вече са азбучни истини и абсолютно ще се съгласят с теб. А и фактът, че не се вкарваш в някаква организация, не изпълняваш ритуали, означава, че това не е религиозност, а е философия.
- Абсолютно, да. Това е истината за света, за живота, за цялата организирана интелигентна Вселена. Всичко е много сложно и същевременно много просто. Но това никога не трябва да се налага на някого – всеки трябва сам да е готов, да го усеща отвътре, за да иска да говори на такива теми и да има такова мислене.
- А кой е двигателят на цялата тази Вселена, кой я задвижва?
- (смее се) Нашите мисли според мен.
- Наскоро четох, че мислите не изчезват, не се разтварят, стоят си, има ги – дори научни експерименти са доказали, че на мястото, на което е имало манастир преди векове, апаратура е засекла камбанния звън, той все още се чува там…
- Има много такива необясними неща, а науката все повече напредва и намира доказателства и обяснения. Но повечето кора все още не искат да си отворят очите и да навлязат малко навътре в себе си. В себе си, не някъде другаде, да се обърнат навътре и да търсят нещата там. а не навън. Всичко е в теб – просто трябва да имащ желание да си отвориш съзнанието.
- За всичко, което ни се случва, заслугата си е наша.
- Естествено. Ние имаме свободната воля да мислим, да променяме живота си и да взимаме сами решения.
- Кажи сега какво правиш професионално?
- В началото на септември ще пусна нова песен с клип – „Усмихвай се”, вече е готова, и клипът е заснет. Ще мисля сега евентуално за Коледа да си взема някоя нова песничка. Случват се нещата, лека-полека.
- И ако се върнем пак на необяснимото, за много хора е необяснимо, че попфолкът е толкова обичана музика…
- Няма нищо необяснимо. Това си е потребност на хората, нещо, което ги забавлява, което отвътре им идва да харесват. Музиката е храна за душата.
- Но хората, които не ви познават, имат едно пренебрежително отношение към вас – а вие сте мислещи същества и влагате повече от това, което текстовете ви на първо ниво казват…
- Така е. Човекът е най-необятното и необяснимо нещо на света.
- Може би точно това неизказаното, което влагате в песните си, така привлича хората?
- Да, онова, което е между редовете. Всичко е едно усещане. И това, което излъчваш, няма как да се скрие.
- Има ли нещо, което искаш да ни посъветваш?
- Първо искам да пожелая на всички да ви се случват хубави неща и още много, много броеве да имате! Какво да ви посъветвам? Пишете това, което смятате за правилно, бъдете честни с хората, които ви четат, истински – това е най-важното. Всичко се усеща между редовете.