- В това интервю ще трябва да си говорим откровено за любовта…
- Кажи въпросите, ще видим колко откровена ще бъда! (смее се)
- Много текстове си написала за любовта – смяташ ли, че вече си изпяла това, което знаеш за нея?
- Мисля, че вечно има какво да се изучава в любовта, тя има много разновидности. В песните ми досега са представяни най-различни състояния на любовта, раздялата (тя за мен също е част от любовта), ревността… Но има какво още да науча за любовта. Тя е безкрайна, необятна. И човек задължително трябва да изпита това чувство.
- Казват, че първата любов се помни вечно, при теб как беше?
- И аз я помня, разбира се. Беше ученическото ми влюбване, детското – бях на около 16-17 години, платоническа любов. И аз го харесвах, и той ме харесваше, излизахме заедно. Детски истории бяха, чисти, измисляше разни флиртчета – например ми крадеше учебниците от чантата, за да има повод да ме срещне после. Но тя приключи – явно не е била истинската любов, просто първата, която всеки изпитва.
- Докъде стигнахте с това момче?
- До една целувка, дотам стигнахме. То не беше истинско ходене, просто съвсем детска история. Сегашните младежи много по-бързо се развиват, нашето поколение не беше такова. И аз не бързах.
- Строго ли те възпитава?
- О, да, определено строго, особено баба ми, Бог да я прости. Майка ми и баща ми до късно работеха в една механа и нямаха възможност вечер да се грижат за мен, а на тази възраст аз обичах да излизам по заведения, по дискотеки, напред-назад… И баба ми беше тази, която идваше в средата на купона и ме прибираше. Казваше „край” и толкова!
- А кога дойде истинската любов?
- Мисля, че сега – съвсем откровено ти го казвам! Дано да не се лъжа, но наистина смятам, че е тя, защото издържа през годините. Вече седма година сме заедно с Найден – казват, че е критична, дано да не го усетим…
- Да не би да искаш да кажеш, че си забравила всичко, което е било преди Найден?
- Не, не съм забравила нищо, имам много спомени, но смятам да ги запазя за себе си. Но те всъщност вече нямат значение. Когато срещнеш истинската любов, всичко останало е маловажно и не си струва да мислиш за него.
- Разказвала си как сте се запознали с Найден…
- Да, на каравана „Чайка” – идваше често, мислех, че е само заради пеенето,а то явно е имало и нещо друго.
- А какво не знаем за вашата връзка?
- От самото начало е романтична нашата любов. Е, с годините това малко отшумява, не е чак като в началото, но това е истински споделена любов и от двете страни, която пламна изведнъж.
- Изведнъж?
- Да, абсолютно. И не угасва – с Найден не сме се разделяли за повече от десет дни. Магнетизъм, привличане има – то просто трябва да се изпита, не може да се опише. Познавахме се отдавна, но само по физиономия. И изведнъж искрите пламнаха през лятото на 97-ма, на морето. А през октомври-ноември вече стана съвсем сериозно.
- Заживяхте заедно?
- Не. Нашата връзка е повече от семейна, непрекъснато сме заедно, но не живеем под един покрив.
- Още ли?
- Още, да. Той в момента строи къща, почти готова е, но не е обзаведена. Живот и здраве, ако е казал Господ, че връзката ни ще е завинаги, може би ще заживеем заедно.
- Къде е къщата?
- В Бургас. Аз още съм в Ямбол, но, естествено, бих отишла при него.
- През какви трудности минахте с Найден?
- За да просъществува една връзка толкова дълго, неминуемо се минава през много перипетии и компромиси. Така е и при нас. И като че ли от двамата аз правя повече компромиси. Той също, но от моя страна са по-големи. Смятам, че без тях, без разбирането, без това да приемеш човека с недостатъците му, няма как да просъществува една дълга връзка. Ако човек се отказва при първата спънка или първия сблъсък, го очаква едно непрекъснато лутане и непрекъсната смяна на партньори.
- Какви са недостатъците на Найден?
- Е, те са недостатъци може би в очите на околните, но аз ги възприемам дори като предимства – например че има една нетактичност у него, че не се усеща, когато понякога прекалява. Но аз съм се убедила, че това е качество, което му помага. Черти на характери, които на мен ми липсват, той ги притежава – например аз съм по-скромничка, а той е по-директен, даже агресивен в някои моменти, ако щеш, но точно това мен ме отпуска. И винаги съм спокойна с него – усещане, което ми е липсвало преди да го срещна.
- Какво не знаем за Найден?
- Той само изглежда такъв грамаден, як, агресивен, но трябва да ти кажа, че има добро и мило сърце и е много чувствителен. И хората, които го познават добре, понякога спекулират с добротата му. Но пък тези, които не го познават, са респектирани – такова му е излъчването, държанието.
- Какво – нахакано?
- Е, той че си е нахакан, нахакан си е отвсякъде! (смее се) Искам да кажа, че не е такъв груб и директен, за какъвто го мислят някои. Просто си има свои разбирания за живота и ги следва. Нещо като не му харесва, си го казва, а аз например премълчавам. Обаче той винаги казва каквото мисли, даже с риск да нагруби човека отсреща. Просто се допълваме двамата., защото на мен страшно много ми липсват тези качества, а в днешно време човек трябва да бъде може би като Найден.
- Оставяш ли го някой път да ти свърши работата – например да пробие някъде, да се пребори за нещо?
- Да, абсолютно разчитам на него в такива моменти. И той никога не ми е отказвал помощ за нещо, което може да свърши. Никога!
- Как се чувстваш до такъв мъжага, до такава канара?
- Добре! Чувствам се защитена, уважавана. За тези седем години, в които сме заедно, не съм чула една обидна дума от него – дори когато сме се карали.л Към другите може да използва гадни и арогантни думи,но не и към мен, никога. Това са много тънки неща, човек трябва да е вътре в тази връзка, за да ги разбере – само ние двамата си знаем най-добре какво представлява тя.
- Впечатляваща е физиката му…
- Той страшно много държи на нея – то се и вижда. Непрекъснато тренира, даже в момента играе тенис на корт. Хванал си е учител и от три месеца тренира. Това е поредния спорт, който е решил да усвои.
- Защо не си с Найден – нали той те научи да караш ски?
- Да, ските са единственият спорт, който владея. Аз съм малко скарана със спорта, нямам го този спортен дух като Найден – той от малък тренира, а аз никога не съм спортувала. Тялото, което имам, ми е дадено от Бог.
- А за ските от любов ли се престраши?
- Може да се каже, да – за да съм с него, за да сме заедно, трябваше и аз да карам ски, нямаше как.
- Какво друго си правила за Найден?
- Страшно много неща, а и на много хубави съм се научила от него – например как да си разпределям времето, как да почивам. Защото преди да го срещна не знаех какво значи почивка. Но откакто съм с Найден разбрах, че в живота не е важно човек само да бачка, че е нужно да умее със спечелените пари да си направи удоволствието. Попаднах и в съвсем различна среда, запознах се с много нови и различни хора.
- Но ти пак говориш за това, което Найден ти е дал – а ти на него? Много си скромна!
- Не, не съм. Аз му давам много любов, с която може би го вдъхновявам да се чувства той добре – знаеш, че човек обича да бъде обичан,желан, харесван. Мисля, че аз му давам необходимото от себе си, дори и малко повече, отколкото трябва. Освен това мисля, че му давам някакво самочувствие – Найден стана известен с мен, и то за един ден, с една песен – „Грях ли е”. И той ги оценява тези неща. Промени се – и годините, а и самата известност оказват влияние. Преди обичаше повече да стои до късно по заведения, да пее много – сега имаме участия и там се напява.
- Отвсякъде ви личи, че сте щастливи заедно.
- Няма нещо, за което човек може да даде гаранция, но поне засега е така и се моля на Господ все така да е в края на краищата какво да търсим повече?
- В началото спомена и за ревността и раздялата – да поговорим и за тях.
- Имала съм раздели, изпитвала съм и ревност – дори и сега ревнувам, такава съм си, ревнива. Но в отделните връзки ревността е различна, според човека си е. Много пъти съм се питала защо трябва да ревнувам – явно идва отвътре, от някаква несигурност, страх от загуба… Но ревността е много опасна, ако не я контролираш. Аз успявам, но понякога се стига до леки скандалчета, каквито според мен има във всяка връзка – те дори са полезни.
- А мъчителна раздяла изживявала ли си – била ли си изоставяна?
- Досега никой не ме е зарязвал, дано и занапред да е така. Всички предишни връзки аз съм ги приключвала, понякога болезнено, но все пак решението е било мое. По принцип ги изживявам драматично разделите, изпадам в леки депресии, но ми минават. Много сантиментална, чувствителна, романтична, влюбчива съм – затова и тежко изживявам даже скарвания за по два-три дни, изпадам в меланхолични настроения. Това е присъщо за творческите натури – по-навътре да приемаш нещата от живота, по-драматично да ги изживяваш.
- Когато се чувстваш слаба, показваш ли го?
- Обикновено го виждат най-близките ми приятелки, а не би трябвало. Смятам, че на никой не трябва да се показват тези състояния. И не съм склонна да обяснявам на човека, по когото съм страдала, точно какво съм изживяла, след като сме се събрали пак. Знае, че съм чувствителна, но чак с подробности не му показвам.
- С Найден карали ли сте се така -да се разделяте за по няколко дни?
- Да, и после сдобряването е много хубаво! (смее се) Чуваме се по телефона, виждаме се и толкова – не издържаме и двамата. И винаги аз съм по-меката.
- Страхувам се, че май да. Но винаги съм била искрена и чиста с него. Смятам, че истинската любов винаги ще победи, ще остане, а фалшът просто няма място в любовта.
- И сексът е част от любовта…
- Това е много важна част от връзката. А щом толкова време сме заедно с Найден, значи всичко е о кей между нас! (смее се) Обичаме романтичните места, разнообразието, особено в първите години пътувахме много, в доста екзотични държави сме били. Е, и сега опитваме разни нови и интересни неща – защото навикът не е полезен за любовта.
- Какво още не си получила от любовта?
- Може би най-важното – плода й.
- А какво знаеш за любовта?
- Че който не я е изпитал, просто не е живял! Пожелавам на всички да изпитат като мен истинската, споделената любов!