След няколко години творчески тандем с Найден Милков, първата лястовица на попфолка Тони Дачева, отново подхвана самостоятелна кариера. В огромния й репертоар, включващ попфолк, поп, народна музика и песни с балканско звучене, се открояват хитовете „Бедни и богати”, „Добрата фея”, „Грях ли е”, „Звезди ли искаш да ти свалям”, „Бащината къща”, „Губя те”, „Кукла”, „Губя те”, „Ако сълза си”, „Като на кино” и др.

- Тони, много се изписа по жълтата преса за раздялата ви с Найден. Каква всъщност е истината?
- Истината е, че с Найден в момента сме разделени. Не сме скарани, не сме сърдити, изживяваме период на размисъл. Чуваме се почти всеки ден, той идва в Ямбол, дори се виждаме. Но нещата в нашите отношения малко се разводниха. В смисъл такъв, че искаме да намерим себе си. Той има едни виждания за себе си и за своя живот, моите са по-различни. Няма нищо лошо в това, нормални хора сме. В края на краищата човек не може да стои на едно място и връзката му да няма развитие. 11 години не са малко време. Мисля, че имам право да помисля малко повече за себе си и своите желания. Такъв е животът.
- Въпреки че вече не сте заедно, в началото на февруари той е бил гост на рождения ти ден. Това пак клюки ли са, или просто успяхте да запазите приятелски отношения?
- Найден ми се обади на рождения ден, честити ми, но беше болен, с температура и ми каза, че няма да може да дойде. Аз го отпразнувах в съвсем тесен кръг, с приятелки. Направихме си дамско парти и ни беше много хубаво. Пак ти казвам, с Найден не сме сърдити, онази вечер се видяхме. Седнахме, хапнахме, пийнахме и всеки си отиде у тях.
- Мислиш ли, че отношенията ви могат да преживеят Ренесанс, или сте поставили точка завинаги?
- Божа работа, може той да се промени, да му дойде нещо на акъла. Не знам и аз на каква фаза ще съм и дали ще приема да продължим нататък. Има много разногласия между нас, така че…
- Ти лесно ли прощаваш обиди и предателства?
- Какво да ти кажа, аз лесно прощавам и затова може би ми се качват на главата. Мисля, че не бива да събираш негативизъм и да носиш в себе си ненужен товар. Човек трябва да може да прощава и да продължава напред. В края на краищата животът е ужасно кратък. Толкова сме незначителни и дребни във вселената, че не разбирам защо трябва да изпитваме злоба и омраза един към друг. За много от нещата, които ми се случват, обвинявам единствено себе си, защото аз взимам решенията и никой не ми ги натрапва.
- Когато ти е тежко, как предпочиташ да изплачеш мъката си – насаме или на рамото на приятел?
- Честно казано, преди години бях по-емоционална, повече споделях с приятели, докато сега съм по-затворена в себе си. Опитвам се сама да откривам грешките си и да намирам изход, вместо да чакам друг даме посъветва. Предпочитам да почета, да отида сред природата да подишам чист въздух, да си намеря занимание, вместо да се оплаквам. В такива случаи веднага се захващам с нещо друго, за да не изпадна в депресия.Сега в момента обзавеждам новия си апартамент. Имам майстори и цялата ми енергия е насочена натам. Имаше периоди, в които съм потъвала в големи дупки, но напоследък не знам, помъдрях ли, книгите ли са ми отдушник, но вече по-спокойно гледам на живота.
- Ако трябва да изброиш приоритетите си, кое би поставила на първо място – кариерата или любовта?
- В различните периоди от живота ми като че ли местата им са се разменяли, но все пак като цяло водеща е била кариерата ми. Въпреки че мие много трудно да ги отсека поотделно, защото в нашата професия любовта е огромен стимул за работа, за песни. Ако я няма, ако ти липсва тръпката – как ще пееш с чувство на хората срещу теб? Приемам ги като едно цяло, много тясно са свързани.
- Мислиш ли, че мъжете наистина са силният пол или жените все пак ги превъзхождат?
- Ех, мъжеее, само си мислят, че са силният пол. Но винаги трябва да поддържаме тази заблуда, защото иначе какво ще им остане? (Смее се.)
- Миналата година беше на дълго турне в Америка. С какво те впечатли станата на неограничените възможности?
- Беше ми интересно, че всички българи живеят по тамошния стандарт, променили са навиците си. Впечатлиха ме и начинът на живот на американците, огромните разстояния и хубавите големи градове в различните щати, където обикаляхме. Изобщо светът там е друг. Хората са много усмихнати и любезни помежду си. Непрекъснато си правят комплименти. Някои казват, че били големи лицемери, но не е така. Сърдечното им отношение е много приятно. Само че това беше моята екскурзия, моето разнообразие, страната, която мечтаех да видя, а не средата, в която аз мога да живея.
- Предполагам, че си има много срещи с български емигранти, разкажи за някоя от тях.
- Най-много ме развълнува срещата ми с моята колежка Мая, защото не бях я виждала от доста време. Друго е на далечното непознато летище да те посрещне приятел, близък човек. С Майчето се видяхме в Лас Вегас, едно от най-хубавите места в Америка. Иначе и в Детройт срещнах страхотни приятели от Хасково. Много приятни и мили хора. За съжаление там имах най-малък престой, само една вечер. Много готино си изкарахме. Във Финикс се запознах с бургазлии, които имат голямо имение. От 20 години са там. По принцип програмата беше една и съща навсякъде: летиш, настаняваш се, пееш, разглеждаш забележителностите и пак летиш. Успяхме да видим най-интересните места.
- А как се чувства Мая, устроила ли се е?
- Мая… какво да ти кажа. Тя беше твърде щастлива, че ни видя. Постоянно ми говореше за дъщеря си. Даже записа послание пред моята камера, което да й предам, като се върна. При всички случаи не й е много лесно. Защото не е така, както си мислят някои – отиваш в Лас Вегас и веднага всичко е ОК. Започнала е работа като барманка. Трудно й е.
- Успяват ли според теб нашите емигранти зад океана да преодолеят носталгията си?
- Смятам, че да. Устроили са се. Начинът им на живот е много по-добър отколкото в България. Занимават се със сериозен бизнес. Целите им семейства са там. На такива хора рядко им идва тежка носталгия. Има и други, които не са чак толкова добре устроени. За тях е по-тежко. Чух някои да казват: „Още малко и ще си събираме багажа, това не е нашето място.”
- Ти беше ли подвластна на шопинг манията и пред какво в американските магазини не можа да устоиш?
- Е, как? Излишен въпрос! (Смее се.) Между нас казано, това ми беше основното занимание там. Ориентирах се главно в по-актуалните марки и модели. Не знам дали повече разглеждах и купувах. В Сан Франциско в един голям магазин продавачката се оказа българка. Позна ме. Приказки, целувки, подаръци… Там, като си купиш нещо , ти дават и една кама подаръци.
- И накрая, моля те, пожелай нещо на читателите на „Лична драма”!
- Пожелавам им здраве и позитивни мисли, защото сигурно има безизходни ситуации, но във всички останали изходът зависи единствено от нас. Затова нека винаги да са в състояние да направят възможното, за да има животът им цел и смисъл.

Интервю на Валентина Иванова