- Тони, отскоро си в ново жилище. Вече напълно ли е готово?
- О, явно информацията бързо се разпространява. (Смее се.) Не е още съвсем завършено, има какво да се прави в него. Например нямам шкафче за обувки в коридора и едни гардероби са без врати… Иначе спалнята ми е в лилаво и шампанско, а холът – в оранжево и златно. Обичам топлите цветове.
- Чувала ли си поверието, че е добре да се преместиш в нов дом по пълнолуние?
-Да, чувала съм го. Щети призная, че съм почитател на фън шуй и много от нещата съм ги направила точно по неговите изисквания – да няма остри ръбове, да са по-извити мебелите. Имам дори една извита стена – абе, всичко е по фън шуй. (Смее се.)
- А не ти ли се искаше да се преместиш в София или в някой по-голям град?
- Може би трябваше да го направя преди 15 години. На този етап от живота си смятам, че няма смисъл. Създала съм си връзки и приятелства тук. Пък и в по-малкия град е по-спокойно. Тепърва да се устройвам в столицата, не ми се иска.
- Значи Ямбол те „държи” силно?
- Не ме пуска! (Смее се.) Освен всичко друго, той е близо до Сунгурларе, което е на 30-40 км, откъдето съм и където живеят родителите ми. Мога често да ходя при тях, да ги виждам. Пък и Ямбол ми е много удобен – накъдето и да тръгна за участие, ми е близко.
- Имаш ли вече любимо местенце в новия си дом?
- Разбира се, любимото ми местенце е „Мини Холивуд”. (Смее се.)
- Мини Холивуд?
- Да, така се казва холната ми гарнитура и когато съм изморена, обичам да си лежа на дивана.
- Какво от старото жилище взе със себе си?
- Малко неща взех оттам, само сувенири, които са ми подаръци от мои фенове. Велоергометъра също си пренесох, както и още някои дребни неща, без които не мога.
- А какво с удоволствие остави?
- Честно казано, аз много се привързвам към вещите и местата, където живея. Затова ми беше доста трудно да се разделя със старото си жилище, в което минаха 15 от хубавите ми години. Подарих някои неща на комшии, на приятели, други отидоха и при родителите ми. А ако ме питаш в преносен смисъл – дано да съм оставила лошите спомени. (Смее се.) Аз имам своя теория – смятам, че жилищата трябва да се сменят, защото освен ненужни вещи, в тях се натрупва и много отрицателна енергия.
- Казваш, че си взела велоергометъра, направи ли си стая за фитнес?
- Апартаментът ми не е чак толкова голям. Би било добре, ама за съжаление, нямам такава стая. В момента велоергометърът е в коридора, поне докато ми докарат шкафчето. После ще видя къде ще го преместя.
- Не мога да не те попитам – сама ли живееш в новия дом?
- Засега съм самичка, а занапред – не знам. Май се очертава така да бъде. (Смее се.) Самодостатъчна съм си в своята компания.
- Сигурно все пак очакваш в него да „влезе” и една нова любов?
- О, вратите са широко отворени, надявам се да влезе. (Смее се.) Иска ми се един ден и аз да срещна сродната си душа, човека, който да ме разбира, с когото да сме от едно измерение, от една планета. И дано да е в близко бъдеще!
- Ти по природа си оптимист, нали?
- Оптимистка съм. Съдбата постоянно ми изпраща различни предизвикателства и се радвам, че успявам да ги преодолея. Не спирам да търся хубавите моменти, които ти дават смисъл да вървиш напред. Опитвам се да премина през живота си с усмивка, за да ми е по-лесно и по-хубаво. Какъвто е човек, такива хора привлича към себе си. Това трябва да го знаят всички.
- Затова ли предпочиташ новият мъж в живота ти да работи в музикалния бранш?
- Това го казах ей така в едно интервю. Мисля си, че такъв човек би ме разбирал по-добре – мен и работата ми, бихме имали повече общи теми, общи интереси. Не би било лошо, но не е на всяка цена.
- Някой „опасен чаровник” не те ли е ухажвал напоследък?
- Е, не съм обсадена от опасни чаровници. (Смее се.) Да ти призная, напоследък ми е много трудно да се впускам в такива рисковани връзки. Може би с натрупването на опит ставаш по-внимателен. Не съм във възрастта, в която да скоча с главата надолу в любовта. Изискванията ми са доста големи и като чели трудно ще се намери мъжът, който да ме плени и да ме излъже по някакъв начин. Какво да се прави, човек помъдрява с годините.
- Наистина ли вече ще бъдеш „лошо момиче”?
- Това го казах, когато гостувах в шоуто на Слави. Беше шега, но много ми се иска да притежавам черти на лошо момиче. За съжаление, не ми е дадено. Явно в този живот ще съм от по-добричките. (Смее се.)
- Какво имаш предвид?
- Ами тези, които лесно прощават, примиряват се с недостатъците на човека до тях. Ще ми се да съм малко повече оса, а не пчеличка и да не се страхувам да си покажа жилото, когато трябва. Е, може би в някой следващ живот. (Смее се.)
- Вярваш ли в писаното от съдбата?
- Всеки човек идва на земята с дадена мисия, така мисля. Обаче ти можеш сам да си преначертаеш съдбата, да я промениш. Ние, човеците, сме дарени със свободната воля да мислим и да изберем пътя, по който да минем. Всичко зависи от нас самите. Така че не бива да обвиняваме само съдбата си за онова, което ни се случва, а трябва да потърсим и своите грешки.
- Случвало ли ти се е да ходиш при ясновидка и тя да ти познае?
- Да ти призная честно, ходила съм, макар че съм чела, че не е хубаво, защото те се намесват в съдбата ти, влияят ти по някакъв начин. Най-малкото започваш да мислиш за това, което са ти казали, и то се случва. Разбира се, има феномени, каквато е била леля Ванга и каквато е Вера Кочсвска, които са признати. При Ванга не съм била, но преди много години бях при Вера Кочовска. Макар че, като се замисля, не си спомням почти нищо от онова, което ми каза. Единственото, което ми е останало, е че ми поръча да изпея песен за Бога. И аз имам такава песен – „Бог с любов отвръща”. Обикновено при ясновидци се ходи по лоши поводи, така че по-добре да ги нямаме. Някои познават, други налучкват. Много често се случва, понеже сме популярни личности и за нас се знаят много неща. Така че много-много не им се доверявам. (Смее се.)
- А правила ли си магия за любов?
- Не, тази намеса влияе негативно на човека и ако някой наистина се занимава с подобни неща, му се връщат като бумеранг, при това негативно. Много е лошо.
- И накрая, моля те да пожелаеш нещо на читателите на „Лична драма”!
- Пожелавам им да обърнат поглед към себе си, да не търсят грешките някъде навън, а да ги откриват в себе си. Защото животът е едно училище и човек по някакъв начин трябва да го изкласи благополучно.