Зодия Водолей, родена на 6 февруари, израснала в Сунгурларе. От десет години живее в Ямбол и работи с оркестър „Кристал”. Преди това е работила като секретар на читалище „Сунгурларе„ и в самодейния състав на това читалище направила първите си стъпки като певица с естрадни песни предимно на български изпълнители. По късно започнала работа и в заведения и сменила стила. Оказало се е, че това е печелившата формула. Тони Дачева и оркестър „Кристал” създали стила, който им донесъл много успехи. Имат издадени девет албума.„Добрата фея” е първият самостоятелен албум на Тони Дачева. Гордее е се с текстовете на Надежда Захариева,Пейо Пеев, Атанас Капралов, с музиката на Светослав Лобошки. Шест текста и една мелодия са на самата певица. Аранжиментът на нейната авторска песен е на Владимир Минев от Ямбол. Като автори на музика участват Ленко Драганов, Митко Петров, Шеки, Светослав Лобошки , Илия Загоров.

- Когато търсим корените на попфолка, всички се сещаме за теб. Смяташ ли се за негова основоположница?
- Наистина, ние с оркестър „Кристал” сме първите, които издадоха касета с такава музика. Песните ни бяха „Звезди ли искаш да ти свалям”, „Как бързо времето лети” и т.н. Аз съм от семейство на музиканти. Майка ми е певица, дори все още си има оркестър, с който свирят предимно по сватби. Баща ми е акордеонист, брат ми също. От малка съм закърмена с народна музика. Пропях с естрада и ги смесих в попфолк. Това е.
- Скоро Глория каза в интервю за нас, че ти си я научила да си прави песните.
- Е, това е много силно казано! С нея се познаваме още преди да стане популярна, сигурно от 1992 година. Ние с оркестъра работихме в един бар във Велико Търново, тя участваше в програмата там. Тя е една много амбициозна жена и аз лично се възхищавам от нея. А пък това, че съм и дала някои съвети (да пробва, да издаде албум) радвам се, че го помни, но какво толкова!
- И все пак как се правят песни?
- Главното условие е нещо да те развълнува – любовна мъка, любовно щастие или пък нещо друго. Усамотявам се, мисля по темата. Това не се учи, то е вродено умение. Най-важно е песента да е мелодична, да се запомня веднага. И предпочитам по живите ритми, на хората им е нужна радост. А като композирам албума, гледам да е разнообразен – македонско, латино, естрада, чалга (кючек) – от всичко по малко.
- Чувала съм от много хора , че си изключително приятна като характер, че си голяма певица и голяма жена. Не е редно да те карам да говориш за себе си, но ако искаш разкажи каква е твоята житейска философия.
- Наистина ласкае ме това, което казваш. Моята философия е в постоянството. Десет години не изневерих на себе си и на оркестър „Кристал”. Не съм пяла нищо от което да се срамувам. Може би това е успехът – когато честно се отнасяш към работата си. В тези десет години съм изцяло отдадена на музиката, на нея е подчинен животът ми. Десет години оставях настрана личният си живот заради музиката.
- Що за човек си в очите на най-близките си хора?
- Аз съм обикновен човек. Уважавам всички около мен. На тези които ме обичат отвръщам със същото. Обичам почитателите си. Оптимистка съм. И съм настроена да давам. Не ме е яд ако давам повече отколкото вземам.
- Каза, че си жертвала личния си живот?
- Ами не съм имала някоя сериозна връзка, не съм мислила за семейство. Сега се чувствам много щастлива. Може би вече открих човека, истинския мъж.
- Ние писахме за подаръците му, за вниманието му към теб.
- Честно казано не ме ласкае тази статия. Аз не обичам да се хваля. Подаръците безспорно са израз на внимание и любов, но не са най-важните за мен, те не оформят критерия ми за любовта. Това са лични неща и смятам дори , че не трябва да се коментират на всеослушание. Знам, че почитателите ми се интересуват от личния ми живот, затова ще кажа, че съм все още неомъжена. Живея с приятеля си, Найден се казва, от Бургас е…
- Какво най-много харесваш в Найден?
- Той олицетворява идеала ми за мъж. Дава ми много внимание, разбиране към работата. Всичко, което съм търсила до сега, той го притежава.
- Имаш ли лични потребности, от които не би се отказала никога?
- Като всяка жена и аз имам своите потребности. Далеч съм от мисълта , че щом съм влюбена, трябва изцяло да дам вниманието си на любимия, изцяло да съм ангажирана с любовта. Все пак имам нужда от много други неща. Между тях и да се грижа за себе си. Козметика, фитнес, ангажименти към дома си – тях никога не ги загърбвам. Все пак 90% от свободното си време давам на любимия.
- Като спомена ангажиментите към дома си, ще те попитам има ли домакински задължения които мразиш? Предполагам, че нямаш домашна помощница?
- Имам. Имам едно девойче, което пътува навсякъде с мен, помага ми за всичко, дори и в къщи. Тя е човекът, на който се опирам в трудни моменти. Е, не бих казала, че ми е и чистачка вкъщи, но помощничка да. Разчитам на нейната помощ. Но и за си имам своите домакински задължения. Не можем да се мерим със звездите на запад, да живеем в палати и да имаме прислужници. Живея според нашия стандарт.
- Къде ти е силата като домакиня? Подредена ли си или пък кулинарка?
- Обичам да ми е подредено. Но е факт, че ние, хората на изкуството, сме разхвърляни във всяко отношение, дори и в чувствата си понякога. Лесно разпилявам, но мога и много бързо да сложи всичко в ред.
Любовта ми към хората е била винаги на първо място. Мисля си, че не излъчвам отрицателни енергии. Искам всички да се чувстват добре. Ние наистина живеем по добре от много хора в България, но обикновения човек ни вижда прекалено бляскави, струва му се, че сме потънали в разкош. Аз страдам, защото знам, че има много гладни, че много хора са без работа, не живеят добре. Аз не съм щастлива от мисълта, че живея по-добре от тях. Ето, хората разбраха, че имам кола, GSM и си мислят, че това е смисълът на живота ми.
- Все пак хората трябва да знаят и защо живееш по-добре от тях. Това не ти е паднало от небето, нали?
- Така е и ти си права. В крайна сметка може би съм си заслужила да бъда име и много хора да ме обичат и уважават. Може би имам качества, които ме отличават от повечето хора. Толкова години съм сред публика, свикнах да усещам нуждите й, тревогите й. Случвало се е да извадя човек от тежка депресия. Не е лесно да поемаш болките на хората. Станах психолог. Опитвам се с песните си да ги накарам да мислят добро. И очаквам от тях да ми връщат добрите пожелания. Искам да дам утеха на всеки. Работя с любов. Колкото и да се уморя физически, след работа си тръгвам заредена с емоции.
- Би ли могла да работиш нещо друго?
- Като завърших училище работих известно време като секретарка. И си виках: „Това ли ще бъде в крайна сметка животът ми – зад бюрото, щракам с пишещата машина”. Нещо напъваше отвътре и ми казваше: „Тук не ти е мястото! Потърси нещо друго!” Явно бях предопределена за по-артистичен живот.
- Какви са отношенията ти със старите колеги от оркестър „Кристал”?
- Останахме си приятели и с Краси и с целия оркестър. Не сме се карали. Разделихме се, защото аз реших така, исках да пробвам нещо различно, сметнах че времето е дошло. Доволна съм от самостоятелния си албум, харесвам си всичките песни.
- Кои са най-смелите ти мечти?
- Ами аз не съм страхлива. Дори имам видеозапис как скачам в басейна (а аз не мога да плувам). Бих скочила от някой мост с парашут да проверя усещането.
- А най-красивите ти мечти?
- Едно добро семейство, две – три дечица… щастие.