МУЗИКАНТЪТ DJ АЙВЪН: МЕЛОДИЧЕН РОК С ПОПФОЛК
С най-благородни намерения се заемам със задачата да правя критика на албуми, предоставени ми от редакцията на „Нов фолк”. Ако очаквате само да хваля – няма да стане! Решил съм да присъждам както „аплодисментчета”, така и… „шамарчета”. Скалата ми ще се движи от едно до три. Ще се опитам по-детайлно да разглеждам албумите .
По навик сме склонни да приписваме на изпълнителите както хубавите страни в един продукт, така и лошите. А за никого не е тайна, че всеки албум е дело най-често на екип текстописци, композитори, аранжори, музиканти, певци, тонрежисъори, продуценти, дизайнери и т. н. И ръководейки се от старата поговорка „Една лъжица катран може да развали цяла делва мед”, се захващам с това малко рисковано начинание да търся кусури на албумите, излизащи на пазара.
Седя пред белия лист и слушам албума на Тони Дачева и Найден Милков „Грях ли е”. Албумът буди доста спомени в мен, по-скоро музиката ме връща назад във времето, когато модерни бяха групите „Смоуки”, „Сигнал” и „Сребърни криле”. Освен първата буква, общото между трите групи е техният стил – мелодичен рок. „Сигнал” са българска група и не се нуждаят от представяне. Ако не знаете нищо за „Смоуки” и „Сребърни криле”, то е защото те бяха в апогея си преди повече от 15 години (леле, ами аз съм бил супер стар!!!). За „Смоуки” не знам, но „Сребърни криле” и техният вокал Владо Калембер със сигурност са любими на Найден Милков, а изводът се налага от самосебе си – седем от песните на тази група от бивша Югославия са възродени на български и Найден почти успешно имитира вокала Калембер. Все пак считам, че не би било лошо някъде по обложката да беше индикиран този факт. Защото песните имат своите автори, а имената им след малко ровене е Интернет не е трудно да бъдат открити.
Много от вас биха казали „ Няма лошо”! Да, ама сега ще дам първото „шамарче” и то ще бъде за аранжорите Тодор Димитров и Ленко Драганов . Повод, разбира се, е тяхната работа по песните на „Сребърни криле” – общо 7 на брой.
Бележката, която ще отправя, е валидна и за много други случаи, когато се правят кавъри на по-известни или не толкова известни песни. Мое лично мнение е, че новите интерпретации трябва да бъдат поне равностойни или подобри от оригинала! Разбира се, всяка оценка е субективна, но както подчертах по-горе, музиката на „Сребърни криле” е от преди 15 години, оттогава много вода изтече –нещо, което не личи от аранжиментите. Ударните инструменти са програмирани така, че отвсякъде личи, че не са истински (става въпрос за барабаните) и са използвани блендите на инструменти като в оригиналните песни. За двамата по две „шамарчета” за тази небрежно свършена работа.
Наред е оценката за изпълнение. В този дует е водеща Тони Дачева. В този албум тя напомня за най-добрите си години с оркестър „Кристал” и с удоволствие й давам две „аплодисменчета” за нейната работа. С искрено удоволствие отчитам, че тя се завръща успешно, след като не направи нищо запомнящо се, откакто започна самостоятелна кариера преди няколко години.
Колкото и да ми е симпатичен Найден Милков, за него едно „шамарче”! За мъже в родният фолк е направо криза! Знам, че Найден не е професионален музикант, но е трябвало малко по-отговорно да подходи към изпяването на песните. Все пак това, което са записали, ще остане! На някои места пеенето му преминава в речитативи, без драматургията на песните да го изисква. Някой и друг урок по пеене при нужния вокален педагог би поправил нещата.
Текстовете са прилични и макар от някои да може да се желае още, този път ще се въздържа от по-конкретни анализи. Може би прави изключение текстът на песента „Формула 1”, за мен най-слабата песен в албума и като текст и музика, и като аранжимент. Дори бих казал, че тя не е трябвало да бъде включена в този албум.
Хубаво е, че Тони и Найден не ни атакуват със сто процента дуетни изпълнения, а са записали и самостоятелни песни, което прави албума по-приятен за слушане и ни дава възможност да ги оценим и като индивидуалности. Може би изключение прави „Върнете се, българи”, която е по текст на Тони Дачева и я познаваме в нейно предишно изпълнение. В дует на двамата тази песен би звучала по-логично и по-добре.
Албумът в по-голямата си част като стил е мелодичен рок, с малки изключения, в които откриваме елементи на попфолк.
На зная за намеренията на Тони Дачева, Найден Милков и техните продуценти от „Пайнер мюзик”, но един клип на песента „Добре дошла, любов” би я направил супер хит. Песента е много сполучлива, най-добрата в албума във всяко отношение и ако по-горе критикувах Найден Милков за пеенето, то в тази песен считам, че той е намерил себе си. Така че за финал – три „аплодисментчета”!
Ако „Добре дошла, любов” успее и стане хит след моята прогноза, да не забравите да почерпите!
ФЕНОВЕТЕ ПЕПИ И КОКО: НАЙ-ДОБРИЯТ ДУЕТЕН АЛБУМ
В дуетния албум на Тони Дачева и Найден Милков са подбрани изключително мелодични и стойностни песни. След появата на първия им успешен дует „Грях ли е”, който всъщност е и тоталният им общ хит, ние очаквахме с нетърпение да излезе и техен дуетен албум. След като го чухме, можем да кажем, че според нас това е най-силният дуетен албум в попфолка.
Песните, които можем да предвидим като бъдещи хитове, са „Да завъртим ключа”, „Добре дошла, любов”, „Всичко или нищо” и „Любовта е лудост”. Текстовете им са дело на поетесата Стефка Ангелова и наистина са прекрасни – от далеч си личи творческият й почерк. Единствената песен, която не ни харесва много, е „Формула 1”.
Според нас включването както на дуетни, така и на солови изпълнения в албума е много добра идея. Харесва ни и че две изключително хитови песни на Тони Дачева от „Добрата фея” – „Палавница” и „Срещнах те, обич”, са намерили място в албума, само че с нови текстове. Едната този път е в изпълнение на Найден, а другата – дуетна, но и в този си вариант песните са станали чудесни.
Обложката на албума също е хубава. Забележката ни е, че за разлика от обложките на последните албуми на „Пайнер мюзик”, на тази липсват текстовете на всички песни. Ако ги има, феновете по-лесно биха научили песните.
Имайки предвид, че това е хем дебютен за Найден, хем 12-ти за Тони, албумът е станал изключително силен. Ние пожелаваме на двамата още повече успехи, защото те наистина ги заслужават, и очакваме пореден дуетен албум.
ПОЕТЪТ БОИСЛАВ ГЕРОНТИЕВ: ЧУВСТВА И МОЖЕНЕ
Някой беше казал, че за да се получи дует, в него трябва даима чувство. Дуетът Тони Дачева – Найден Милков е роден от чувство. Заченат с чувство. Най-великото чувство.
Още първата изява на дуета стана негова визитка. Публиката моментално долови чувството. И отговори с чувство. Публиката даде шанс на дуета. Каза му: „Бъди!”. С аплодисментите си тя го застави да пее за нея.
Така се стигна до албума „Грях ли е”. В него има дуетни песни и солови изпълнения на Тони и Най ден. Сякаш се долавя един скрит замисъл – след като знаем какво може Тони сама, сега да видим какво може Найден с Тони и какво може Найден сам. Но като цялостна атмосфера продуктът носи енергията на една съединеност на души, в него витае един дух с две сърца.
В песните от албума няма следи от творчески терзания и сизифовски усилия. Спретнат е с настроение, като на шега. Стъкмен е с многозначителната усмивка на Мона Лиза. Настроението е отправено към публиката. Многозначителната усмивка е за тези птици от новия фолк, които са се взели съвсем насериозно и несериозно се напъват да снесат щраусови яйца, а непрекъснато снасят яйца от пъдпъдъци.
Пращящият от мускули Найден Милков в пеенето не се перчи с мускули, с претенции, с „вижте ме колко мога”, а като рядък екземпляр от оредяващата порода на мъжкарите и в новия фопк просто показва, че пеенето е и взаимно удоволствие, че певец можеш да бъдеш и когато гледаш на пеенето като на хоби.
Разбира се, чувствата и усмивката са украшението на първия общ албум на Тони Дачева и Найден Милков. Самият градеж е правен с цялата сериозност, концентрация и всеотдайност, присъщи на можещата част от човечеството. Като в оная старинна българска балада трайността на този градеж е гарантирана, защото в него е вградена сянката на една обречена на любовта жена – Тони Дачева. Вярна на стила си, уверена в правотата на избраната посока царицата на новия фолк пее, както само тя може и малко повече, а с чаровната си непретенциозност нейните текстове допринасят някои от новите варианти на познати песни да изглеждат по-добре от самите оригинали.
флуидно предначертаната общност на дуета Тони Дачева – Найден Милков непринудено е добила размери на общност с останалите автори.
Голям плюс за албума са няколкото авторски песни, които ще заемат мястото си в каталога на новия фолк не само заради авторитета на авторите си, а и заради специфичната тоналност, съобразена с натюрела и чувствата на изпълнителите.
Ще се разочароват ли тези, които са имали нагласа за дуетен албум на Тони Дачева и Найден Милков, а получават един по същество общ албум, в който има и дуети? Дали тоталната изява на дуета само е отложена за някой следващ албум, или цял албум още не е по силите на дуета?