С новия си албум „Бяла лястовица” легендата на поп-фолка отбелязва 20 години на сцена

- Здравей, Тони. От скоро на пазара се появи новият ти албум „Бяла лястовица”, който всъщност съвпадна с юбилея ти – 20 години на сцена. Мислиш ли да го отбележиш с някое по-грандиозно събитие?
- Да ти кажа, много съм щастлива, че въобще се разшумя около този юбилей. Аз по принцип съвсем бях забравила, а моите фенове изписали един куп писма до редакцията на „Нов фолк”. Маргарита Лозанова (бел.ред главната редакторка на списанието) направи специален брой за мене, за което съм й много благодарна. Имам много истински почитатели, които все ме мислят и подкрепят, и благодарение на тях се чу нещо за това, че правя 20 години на сцена. Ако зависеше от мен, нищо нямаше да се случи. Иначе, да, ще направя промоция на албума си…
- Отново в „Приказките” край Харманли, както се прави по традиция в „Пайнер”, или?
- Не, в Ямбол ще си бъде. Аз оттам съм тръгнала, това е моят град. Ще събера колеги и приятели в ресторант „Тунджа” на едноименния хотел. Той е собственост на Найден (бел.ред Милков, дуетната й половинка и в живота) и наскоро го ремонтираха. Но сега идват избори, имам вече поети ангажименти. Няма да остане време за нещо по-грандиозно.
- Разкажи нещо за самия албум. Откъде това заглавие „Бяла лястовица”?
- Ами кръстен е на една от баладите, написана от Боби Даскалова за мен. Бялата лястовица е символ все на хубави неща. Като я мерне някъде човек, и си мисли, че само здраве и любов го чакат вече. Мен пък също ме приемат като бяла лястовица, защото съм предвестник на жанра поп-фолк. И затова. За песните – 13 на брой са и записвахме в студиото на Максим Горанов в Плевен. Интересното е, че за пръв път работя с други, почти непознати автори. „Палячо” и „Сърцето” са написани от едно талантливо момче от Пловдив – Владо-Чокъра. Дори не сме се запознавали, сега на промоцията ще го видя. Така е и с автора на „Желязна обич”, с който се свързах покрай Владо. Мартин Биолчев също е ново име за фолка, негова е „Стара дата”. Много се забавих аз с албума, две години събирах нещата за него. Като станаха готови песните имах проблеми със здравето и това допълнително отложи с 4, 5 месеца цялата история.
- През 90-те години името ти вървеше в комплект с това на орк.„Кристал”. Заедно се превърнахте в емблема на жанра. В какви отношения си с тях сега и съществува ли опцията някой ден да се съберете отново?
- В много добри отношения сме. Не знам дали е възможно вече да правим нещо заедно, защото те почти не съществуват като оркестър. Събират се от дъжд на вятър в студио да записват и после всеки сам си хваща пътя. И други хора ме питат ще се съберем ли- ако има шанс за един концерт в стария състав, защо не? Но това пак няма да е в близко бъдеще.
- Как мислиш се развива фолка като жанр в момента и имаш ли си личен фаворит сред младите изпълнители?
- Към по-добро вървят нещата. Повече като поп звучат песните, не са тежка чалга, каквото беше навремето. Какво да кажа, неподготвена ме хвана за това с фаворитите… А, ето – на Преслава и на Галена много се радвам.